Семинарът, озаглавен „Трансформационни фактори за сигурност от следващо поколение: индустриално-научна синергия в ерата на изкуствения интелект“ с кръгла маса, проведен на 22 октомври 2025 г. в Централния военен клуб в София, събра представители на Българската академия на науките, отбранителни институции, индустрията и международни партньори, за да обсъдят как изкуственият интелект трансформира глобалната сигурност. Събитието се проведе от 09:30 до 18:30 часа и беше организирано в две основни сесии, завършващи с кръгла маса и неформална сесия за работа в мрежа.
В сутрешната сесия уводният доклад на доц. д-р Златогор Минчев очерта основните „трансформационни фактори“ за сигурност от следващо поколение в контекста на изкуствения интелект. След това бяха представени презентации на теми: (1) „разработването на безпилотни летателни апарати (TERES 02) в България“, представена от Kontrax, (2) „суверенитет на данните в ерата на изкуствения интелект“, представен от Fujitsu-Bulgaria, и (3) „необходимостта от иновации срещу нерегулирани дронове“ – Международна асоциация за защита от дронове, като се подчерта, че технологията, ако не се управлява, се превръща в уязвимост. В обобщение, беше направено заключението, че синергията между индустрията и науката е единственият устойчив модел за модернизация на отбраната.
Следобедната сесия подчерта възможностите на българската отбранителна индустрия и специфичните постижения в научните изследвания, включително EDR защита, базирана на машинно обучение, срещу адаптивен зловреден софтуер и дистанционно контролирано обучение на военни цели. Основен лектор беше проф. Емануил Атанасов, който представи презентация на тема „Нови тенденции във високопроизводителните изчисления (HPC) и техните последици за киберсигурността“. Той демонстрира, че без надежден HPC капацитет, отбранителните системи, базирани на изкуствен интелект, не могат да бъдат обучавани, тествани или защитавани в голям мащаб. Киберсигурността сега трябва да се развива успоредно с изчислителната инфраструктура, а не да се добавя впоследствие. Това пряко свърза фокуса на семинара върху изкуствения интелект и сигурността с необходимостта на България да разработи национални и сигурни HPC платформи за отбрана, управление на кризи и защита на критичната инфраструктура.
Кръглата маса (16:00–17:30 ч.), модерирана от Златогор Минчев и Вилис Цуров, събра различни перспективи: изкуственият интелект се развива в оперативна среда, което означава, че данните, платформите, автономните системи и високопроизводителните изчислителни системи (HPC) трябва да се разглеждат като единна екосистема. Заключителната неформална сесия за работа в мрежа предостави възможност на учени, представители на индустрията и служители по сигурността да обсъдят следващите стъпки.
В обобщение, семинарът потвърди, че България има реален научен и индустриален потенциал в областта на сигурността, свързана с изкуствения интелект; въпреки това, нейното въздействие ще зависи от тясното сътрудничество между академичните среди, отбраната и индустрията, както и от развитието на сигурни, суверенни HPC и информационни инфраструктури, върху които тези „интелигентни“ системи могат да работят.
